Тази статия ще се опита да Ви обясни, че има и други операционни системи освен Windows, по-безплатни, но за сметка на това - по-добри от него
Linux e Posix (стандарт някакъв, който освен всичко останало показва, че дадена операционна система може да се нарече "UNIX съвместима":) съвместима операционна система. За разлика от Windows, Linux е наистина многозадачен, многопотребителски, многопроцесорна, с висока степен на сигурност, изключително малък и бърз (доказано е че на един и същ компютър Linux e 2 (два) до 3 (три) пъти по бърз в сравнение с Windows 95 и NT), способен е да поддържа т.н. "критични приложения".
Linux се разпространява под тъй-наречения GPL (GNU Public Licence). За незапознатите с него ще обясня, че това означава, че Linux е безплатен. Това е така защото, ползуващият Linux клиент не получава никаква поддръжка и гаранции, което е залегнало в същия този лиценз. Авторът е длъжен да отбележи обаче, че в лицензионното споразумение на доста други компании, включително MICROSOFT е включена същата клауза: НИКАКВА ГАРАНЦИЯ ЗА НАНЕСЕНИ ЩЕТИ ОТ СОФТУЕРА.
GPL ви дава правото да правите АБСОЛЮТНО всичко със дадения софтуер. Вие можете да го презаписвате, разпространявате, променяте и.т.н. (Все неща които са абсолютно забранени за Windows например)
В последно време се появиха и някой западни фирми които разпространяват Linux срещу заплащане (около $100). Това обаче е особен вид комерсиализация, при тях вие не плащате за продукта, а за неговата ПОДДРЪЖКА, и евентуално получавате някаква литература по въпроса.
Някой от тези фирми даже са направили така наречените "Linux дистрибуции", които съчетават Linux, с други приложни програми и програмки (също разпространявани GPL). Обикновено "дистрибуциите" представляват 4 до 7 CD, като първият се разпространява GPL - т.е. безплатно. Някой такива фирми са: Slackware (най-добрата дистрибуция за "познавачи", която се "цели" в сървърите), Red Hat (най-бързо развиващата се дистрибуция, която се "цели" и в работните станции), Caldera, Suse и.т.н. Първият диск на повечето дистрибуции можете да "изтеглите" по Internet, или да закупите за около $10-$15 от всеки който го разпространява (това са разходите за носителя, а самият продукт е безплатен). Целите дистрибуции можете да закупите само от съответния производител или упълномощени фирми (за цена около $50 - $100).
Със гордост може да се заяви, че Linux е създаден в Европа. Негов създател е финландецът Лино Торвал. Той е написал първата версия на тази операционна система, и е публикувал кода и в интернет. Някои програмисти са го харесали и са дописали "по нещичко". Постепенно Linux е станала операционна система с Open Source.
За да достигне Linux днешния си вид, са били необходими около 8 години и труда на над 1000 програмисти.
Както казахме по-горе програмния код на Linux се разпространява като Open Source. Не трябва да се заблуждаваме, че това е единственния продукт с Open Source. Такива са и програмните кодове н доста много други операционни системи като Free BSD (операционна система, алтернативна на Linux, също безплатна), машини за управление на бази данни като PostGreSQL, Web сървъри като Apache и.мн.др.
Защо ли Open Source е толкова добър? Отговорът се крие в това, че проектът се работи от огромно количество хора, толкова голямо, че дори и доста големи корпорации дари като MICROSOFT не могат да си позволят да наемат. При толкова много програмисти, е почти невъзможно да се допусне програмна грешка, която да остане незабелязана и непоправена по-дълго време от един-два дни. Естествено е всеки от тези програмисти да направи за проекта това в което е наай-добър, и то многократно проверено и допълнено от стотици други програмисти.
"Недостатъкът" на Open Source е един - няма тайни, няма "задни вратички", "кръпки" и разни други подобни "дивотий"... Затова никоя компания която разработва комерсиален продукт (от който тя би желала да печели) не би ползувала Open Source.
С гордост може да се заяви, че Linux е една операционните системи, която върви на повечето от разпространените компютри. Следва малък списък, който не е пълен:
В този списък постоянно се актуализира...
Linux е по-бърз (около 2 пъти) т.к. той използува възможностите на компютъра ви по-добре.
Linux е по-стабилен т.к. при него всеки процес има някакъв приоритет в зависимост от потребителя и никога един процес не може да "вземе" цялото процесорно време. В Windows NT процесите имат само три условни приоритета - "нисък", "среден" и "висок". В доста случаи процеси в Windows NT могат да "вземат" цялото процесорно време и системата да "увисне" (без да е "забила") за определено време.
В Linux има механизъм за сигурно и стабилно премахване на определени от администратора процеси. В Windows NT администратора може да премахва само свой собствени процеси.
В Linux, както и във Windows NT (но само когато е "върху" NTFS) всеки потребител има определени строго специфицирани права.
При Linux няколко потребителя могат да работят едновременно със сървъра, чрез терминали, X-Терминали или терминална емулация. Това не е възможно при Windows NT.
Една Linux машина може да работи без монитор, без клавиатура, без мишка, без FDD, без CD-Rom и това по абсолютно никакъв начин не би попречило на работата с нея, включително администрация, с изключение на първото и инсталиране. Това е характерно за всеки един UNIX сървър.
Linux се развива по-бързо от Windows. Всяка забелязана грешка в него се поправя за около 1 до 2 дни, след което чрез Internet вие можете да получите софтуерът, който оправя тази грешка (безплатно, като задачата за инсталирането си е лично ваша). При комерсиалните UNIX системи този срок е до няколко седмици (не се изисква заплащане, задачата за инсталирането по-често не е ваша), а при Windows NT - повече няколко месеца до година (често срещу заплащане) (Някой грешки от областта на сигурността на Windows 95/NT, които съществуват от около 1 година, не са разрешени и до днес)
Както всяка по-комплексна и по-мощна операционна система като UNIX, така и Linux не предлага особено големи екстри на обикновените потребители. Инсталирането на Linux е доста по-трудно дори и от това на Windows NT Server. Поддръжката на Linux също е по трудна (но както на повечето UNIX системи, тя се прави по-рядко). Дизаина на Linux е сървър който работи без прекъсване и проблеми 6-7 месеца (рекорда на Linux е 2 години, след което го спряли за да го почистят основно), или като супер мощна работна станция, отколкото като сървър от типа на Windows NT или работна станция с Windows.
Напредналите потребители и системни администратори на DOS, Novell и Windows NT Server, могат доста бързо да преминат върху Linux.
При добра настройка на Linux, обикновенните потребители, които до скоро са работили с мрежи от типа на Windows или Novell може и да не забележат разликата (освен по-стабилната работа естествено)
Мрежите на големите западни корпорации обикновенно представляват един или няколко супер компютъра Alpha, Sun-Sparc или HP, работещи под съответната UNIX операционна система (Digital UNIX или Open VMS, Solaris или HPUX) и множество работни станции (не задължително в същата сграда). С тези машини и с тези операционни системи, може да се постигне заместването на един суперкомпютър с друг, по време на работа, възстановяване на работа след някакви крупни проблеми и.т.н.
Тези решения са наистина изключителни, не само като възможности, но и като цена и поддръжка.
Естествено е, че средните и малките предприятия не могат да си организират мрежи от горния тип. Организацията при тях обикновено е по-проста един или няколко компютъра поне от типа на Intel Pentium 150MHz, 64 или 128 MB RAM, около 8 GB дисково пространство с операционна система Novell Netware (който в последно време все повече губи позиции), Windows NT 3.51 или Windows NT 4.0. и няколко работни станции. При това горепосочените "екстри" веднага отпадат. Няма вече сигурно заместване на компютри по време на работа (ако някой ви каже, че това е възможно при Windows NT, запитайте го какво е "Synchronise domain"). Няма поддръжка на критични приложения и.т.н.
Въпреки всичко това решение е предпочитано тъй като неговата цена е доста по ниска - около $4000 - $6000 ($3000 - сървър, $2000 софтуер). Поддръжката също е доста по-евтина.
С помоща на Linux (или алтернативна операционна система като Free BSD), може да се организира мрежа от първия тип (и със повечето от екстрите и), но с цена, доста по-малка от тази на втория тип мрежа (около $2000 - $3000, около $500 - $1000 от тях за сървър, $0 - $100 за софтуер и останалите за инсталиране, разработка и поддръжка). За сървър може да послужи компютър от типа на 486DX2 66 MHz, 16 MB RAM с операционна система Linux. При това решение сървъра ще е доста по-бърз от горепосочения с операционна система Windows NT. Сами можете да се досетите какво ще стане ако сложите Pentium 266 MMX за сървър!!!
Решението с Linux e добро и от друга страна - сървъра може да расте с бизнеса Ви, и за разлика от решението със Windows NT, вие можете да се "прехвърлите" на друг тип компютър (защо не Alpha 8000 например), заедно със наличния ви сървърен софтуер, защото за разлика от комерсиалните системи, той идва с програмния си код.
Веднага трябва да се отбележи, че Windows NT може да върви и на два не-Intel процесора - Alpha и Power PC (MICROSOFT спря поддръжката при версия 4), но при това вие ще трябва да доплатите или закупите съответната версия, а също така няма абсолютно никаква гаранция, че новата ви не-Intel машина ще поддържа вашия наличен сървърски софтуер.
Според автора в българските условия Linux може и се използува за:
"Излаз" в интернет. Добре конфигурирания Linux е отлично защитен.
Наличен е Telnet достъп (естествено), който при Windows NT е допълнителен софтуер.
Наличен е FTP сървър, който за разлика от Windows NT е част от операционната система и подобно на всички "големи" UNIX операционни системи е 100% сигурен, като може да се ползува от анонимни и от регистрирани потребители, като вторите могат да работят със целия локален диск на системата, а не само със FTP директорията (като в Windows NT).
Налични са доста Web сървъри, като един от най-добрите е Apache (Windows NT потребителите скоро също ще могат да го ползуват). Поддържа се почти пълен HTTP 1.1 (За MIIS for Windows NT - HTTP/1.0). Поддържа се пълен CGI 1.0 (MIIS for Windows NT го поддърза само частично и не пълно). Комерсиалната версия на Apache - Strong Hold поддържа и SSL.
Системата за електронна поща (e_mail) е вградена в операционната система, което не е така при Windows NT, където пощата е част от отделен продукт (Ms Back Office).
Налична е също и поддръжка на Java-binary - поддръжка на Java от ниво на операционната система. За повече информация може да прочетете статията на автора: "Защо Java"
Налична е също вградена поддръжка на езика Perl, който има безплатна версия и за Windows NT.
Налични са всички поддържащи сървъри за TCP/IP протокола като DNS, Tuneling, Finger, NFS и др.
Съществуват безплатни или комерсиални сървъри за News, Gopher, IRC и.мн.др.
Миграцията между Linux и Windows NT, що се отнася до Internet приложенията е лесна и елементарна, проблем са единственно вашите евентуални CGI-BIN скриптове и/или някакви специални сървърски софтуери, които трябва да се прекомпилират.
Всичко казано по-горе се отнася и за интранет технологията. За повече информация може да прочетете статията на автора: "Що е интранет и има ли той почва у нас".
Linux е отличен за сървър на база данни. Съществуват доста безплатни (Open Source), доста Sharware и доста комерсиални машини за управление на бази данни за Linux. Повечето от тях са базирани на SQL (универсален език за заявки към бази от данни), но има и някой базирани на собствени езици (които все по-често губят позиции). В момента е в проект и машина за управление на бази данни създавана от GNU - GNU SQL сървър.
От безплатните ще разгледаме две.
Първата - MySQL преди няколко месеца спечели награда за най-добъра безплатена база данни от тип сървър. За нея съществува и ODBS софтуер за Windows системите. Скоростта и е съизмерима с тази на Microsoft Access, а при по-често срещаните заявки е и доста по-бърза. Поддържат се около 10 UNIX базирани операционни системи (цената е около $200, но само ако желаете поддръжка) и Windows версия (комерсиална).
Втората е PostGreSQL. Тя е разработена от университета в Калифорния. Също изцяло "Open Source". Подобно на Oracle и тя е изцяло обектно ориентирана, с възможности за дефиниране на функции, типове данни и др. Преди около 1-2 години, част от комерсиалния аналог на PostGreSQL - Ingres (разработван на същото място), беше продаден на Informix и сега е част от Informix Universal Server. За PostGreSQL съществува и ODBS софтуер за работа с Windows системите. Тази машина за бази данни е изключително (най) бърза (от всички комерсиални или не), което обаче се постига с лошо използуване на дисковото пространство (изключително разточителство подобно на Microsoft Access) и времето за зареждане на нови данни в базата (Тук повечето UNIX базирани бази данни са по-бързи). Поддържат се около 10 UNIX базирани операционни системи.
С развитието на Linux, много големи корпорации произвеждащи бази от данни, създадоха техни версии за Linux. Тук ще споменем три от тях, които освен всичко, предлагат и безплатни версии на техните продукти, но такива които поддържат само до един потребител (което всъщност е крайно недостатъчно за реална работа, но е достатъчно, за предварително запознаване с качествата на продукта). Всички те поддържат ODBC драйвери за Windows.
Като първи продукт ще споменем Interbase на Interbase software (клон на Borland или както е известен вече Inprice). Той стана популярен у нас чрез еднопотребителската му версия, разпространявана също безплатно, заедно с програмните езици Delphi и C++ Builder. Този продукт е представител на средно големите бази данни.
Като втори продукт трябва да се спомене Informix Standard Engine (който е безплатен под Linux) и Informix Dynamic Server (по-мощен, комерсиален продукт). Силата на Informix базите данни (както и на Oracle даден по-долу) е че те имат 100% съвместими версии за доста операционни системи, не само UNIX базирани. Обектно-ориентираната версия на Informix - Informix Universal Server се очаква да излезе на пазара в най-скоро време (говорим за UNIX)
Като трети продукт трябва да се спомене Oracle. Той е изцяло обектно ориентиран, с изключително много богати възможности, които обаче почти никога няма да ви се наложи да ползувате. Също така той е доста "големичък" - около 200 - 300MB (срещу 20 MB за Informix), което никога не е било добро за сървърен софтуер. Както казахме вече Oracle е 100% съвместим между поддържаните от него операционни системи.
Когато базата данни е обща, нейната поддръжка става по-лесна, изчезват проблемите с актуализацията на данните (решавана с пренасяне на данните чрез дискети), повишава се сигурността, повишава се бързината (купете си по-бърз сървър и продължете да работите с наличните ви работни станции) и.т.н.
Въпреки, че статията е за Linux, тук е задължително да се отбележи, че за Windows NT също съществуват "истински" клиент-сървър бази данни като: Ms SQL Server, Informix Online Workgroup Server, Oracle Workgroup Server, Interbase и др. Трябва също да се отбележи, че някой бази данни като Ms Access и Borland Paradox, които могат да работят в мрежа, не са истински сървъри. Така че вие може да ползуване Windows NT като сървър на базата данни, въпреки че той ще работи по-бавно и ще ви струва повече.
Linux е силен и като файлов/принт сървър, но това му приложение може да се поеме от всеки компютър не само с Windows NT или Novell Netware, но и от Windows 95 та даже и от Windows 3.11 или Novel Lite (и то с голям успех). Естествено това са комерсиални продукти и те имат някаква цена.
Трябва да се отбележи, че Linux може да се "държи" като Windows 3.11/95/NT съвместим файлов/принт сървър. Linux също така поддържа и протокола NFS, поддържан освен от всички UNIX операцционни системи и от DOS, Windows 3.XX/95/NT, OS/2, MacOS и др.
Linux е прекрасен за работна станция, но потребителя и трябва да има доста повече знания от средностатистическият Windows потребител. Linux поддържа графичен интерфейс с названието XFREE86, напълно XWindows съвместим, като дизаина на "прозорците" не е указан точно и може да се променя по "вкуса" на потребителя - от подобие Windows 95, през Windows 3.1, Motif, та даже и дизаин подобен на Solaris.
Една от последните разработки е и KDE. Това е графичен интерфейс с уникални възможности, като се започне от външния им вид и се стигне до поддръжката им от операционната система.
Истината е, че за Linux софтуерът наистина е по-малоброен от този за Windows, но повечето Windows или Mac програми имат аналог.
Тук ще прескочим изброените вече софтуери и ще се спрем по скоро на някой, наистина интересни приложения (коио не са сървърски софтуер):